Минимализмът като начин на живот - защо го избрах

Тези от вас, които следят блога ми отдавна сигурно са забелязали, че от около година съм силно запалена по минимализма като начин на живот. Ако следите постовете от серията Project Declutter знаете, че бавно но славно се опитвам да сведа броя на личните си вещи до минимум. Днес реших да споделя основните причини, поради които се насочих към минимализма, как започнах, къде съм в момента, какви са плюсовете и минусите от него и т.н. Предупреждавам ви, че постът ще бъде дълъг и ако очаквате да четете нещо свързано с козметични продукти по-добре го пропуснете, но смятам че би бил полезен на доста хора, които като мен се намират на труден етап от живота си и усещат, че нещо трябва да се промени, за да излязат от дупката. 

Как се запознах с минимализма и защо реших да го приема като начин на живот

От доста време насам усещах, че нещо в живота ми е кардинално сбъркано. Не се чувствах добре - физически и психически, нямах време и желание за нищо, имах много познати, но никой с който да мога да споделя нещата, които ме измъчваха или проблемите, с които се сблъсквах. Служебните ми и личните задължения просто се трупаха и никога не смогвах, нямах време, а изгубих и желание да общувам пълноценно с човека до себе си и да съхраня отношенията ни. Всичко ме дразнеше, бях непрекъснато изнервена и изтощена - започнах да получавам нервни кризи, имах сериозни проблеми с дишането и не можех да си поема въздух при по-изнервящи ситуации, прилошаваше ми в помещения с много хора. Когато вече лекарите почнаха да ми предписват успокоителни и изгоних мъжа си от вкъщи, въпреки че нищо не беше направил, а просто ме дразнеше самото присъствие на други хора около мен вече реших, че не мога повече да продължавам така.

Почнах от най-лесната стъпка - изхвърлянето на вещите. И аз като повечето българи имам гадния навик да трупам хиляди неща "за всеки случай". До такава степен, че като отворех някой шкаф се изненадвах какво има вътре, защото бях забравила за съществуването на половината неща. Когато се огледах около себе си имах чувството, че всички мебели и вещи ще се стоварят отгоре ми и ще ме задушат. В подобни пристъпи хващах по някой голям чувал, в който тъпчех каквото ми попадне и влачех към контейнера за боклук с такова облекчение, че не можех да повярвам как съм чакала толкова време, за да го направя. 

Първоначално започнах да чета различни статии на тема как по-добре да организираме вещите си така че да е максимално практично и лесно за поддръжка. Започнах да забелязвам, че на някои места се споменава минимализмът, който за мен дотогава беше просто течение в изкуството и модата, но се оказа, че съвсем не е така.  Постепенно пред мен се откри цяло едно ново общество от хора, които са осъзнали, че материалното само те дърпа надолу и не е начинът да се  почувстваш щастлив и удовлетворен от живота. 

Минимализмът не е просто начин да организираш дома или гардероба си, така че да бъде максимално семпъл и практичен. За да може човек да постигне баланс в живота си трябва тази негова нагласа да се отразява във всеки аспект от живота му. Освен че се освободих от излишните вещи, приложих същото "разчистване" и със социалните си контакти, работата, компютъра си и т.н.


Плюсове и минуси

Минимализмът не е лесен начин на живот, защото човек трябва добре да осмисли кои неща са наистина важни за него и от кои може да се лиши. Този процес отнема доста време и е доста труден в емоционално отношение, продължава месеци и дори години.  

Минимализмът е за силни хора, които умеят правилно да приоритизират важните неща в живота и които имат достатъчно воля да се концентрират върху тях.

Когато водиш такъв начин на живот хората обикновено те гледат като полезно изкопаемо - да си ходиш с очукания стар телефон, който дори няма полифонични мелодии и да не си мечтаеш за iPhone за повечето хора е непонятно. Да отговориш на въпроса "Какъв подарък искаш за Коледа?" с "Нищо - вече си имам всичко необходимо." предизвиква увиснали ченета и втрещени погледи по-често, от колкото можете да си представите. 

Минимализмът е труден за защитаване, особено в България, къде имам чувството че е част от народопсихологията ни да трупаме, кътаме и  крием всичко - да си пазим хубавите неща само за официални празници едва ли не, докато някой ден се гътнем без нито веднъж да сме използвали красивия порцеланов сервиз или любимата си луксозна дреха и т.н. Трупаме стари дистанционни, връвчици, тетрадки, дрехи, обувки и какво ли още не с дежурния девиз "за всеки случай" докато не дойде време внуците ни да ги изнесат от къщата ни заедно с ковчега ни. 

Минимализмът освобождава място - физически, емоционално, мисловно... Минимализмът освобождава време - когато нямаш толкова неща, които да поддържаш, нито нови, към чието придобиване да се стремиш имаш време за наистина важните неща в живота - семейството, приятелите, хобито, трупането на нови преживявания и опит. Минимализмът осигурява пространство и баланс във всички аспекти от живота на човек - пряко или косвено. 

Минимализмът се отразява добре на финансовото ви състояние - ще се изненадате колко малко пари са необходими ако си наложите да купувате само това, от което имате нужда.

Минимализмът те прави дисциплиниран и организиран, защото няма какво да те разсейва.

Минимализмът те учи да оценяваш високо себе си, защото те кара да допускаш в обкръжението си единствено вещи и хора, които са важни за теб, които те обогатяват с опит, нови възможности, обич или които просто са ти полезни.

Няколко въпроса, които често ми задават, и които вие също може би вече нямате търпение да ми зададете.

Ти си бюти блогър, как може изобщо да говориш за минимализъм?

Хората, които се занимават с блогърство знаят, че е много лесно човек да се подхлъзне и да изпадне в ситуацията в която купува хиляди неща само защото му е интересно да ги пробва или защото смята че читателите му биха искали да четат за нов продукт всеки ден. Точно по този начин се озовах с 4 лосиона за тяло, купища сенки за очи, червила и т.н. Въпреки че е в пъти по-малка от тази на повечето блогърки, моята грим колекция също съдържа доста неща и постоянно се опитвам да я изчистя от излишното. Веднага щом ми се отвори малко свободно време смятам да направя малко по-сериозна инвентаризация и да преценя какво да правя с всеки един продукт от нея. Никога няма да остана само с едно червило или само с една палитра сенки за очи защото обичам козметиката си и продуктите в колекцията ми ме карат да се чувствам добре. Точно това е смисълът на минимализма, да си заобиколен само от нещата, които са важни за теб и те карат да се чувстваш добре. Не съм престанала изцяло да купувам козметика, но подбирам внимателно, мисля със седмици дали искам точно този конкретен продукт и когато най-сетне го купя за мен е удоволствие да го ползвам. Ограничила съм импулсните покупки до абсолютния минимум.

Щом си минималист сигурно живееш в къща с 2 стола и една маса?

Нищо подобно - живея в съвсем нормална къща, но не допускам в нея нищо, което не се ползва, не ми носи удоволствие или няма някаква съществена емоционална стойност.  Имам 2 тигана, 2 тенджери, две чаши за чай, 2 чаши за безалкохолно и т.н. И досега никога не съм съжалявала че съм изхвърлила или подарила нещо, нито пък съм усетила липсата му. 

Как се отразява минимализмът на гардероба ти? 

Доста добре - има още много да работя по него, но малко по малко напредвам, Когато започнах дрехите ми преливаха от гардероби и шкафове, но никога нямах какво да облека. Обикновено въртях няколко дежурни парцала, просто защото ме мързеше да ровя и да търся къде точно са натъпкани останалите ми дрехи. Пазех стари дрехи от по-слабите ми периоди с надеждата че някой ден пак ще мога да вляза в тях, но всъщност всеки път когато ги разглеждах се чувствах зле, защото не можех да се намъкна в тях. Пазех си любимите дрехи за по-специални случаи и носех само по-смотаните. Често купувах блузки само защото са сладки, а любимците ми си седяха в гардероба докато не ми отеснеят или не излязат тотално от мода. Сега поразчистих доста, нося само дрехи, които обичам или такива, които са ми наистина удобни, в зависимост от случая и дори не съм се сещала за тези, които раздадох или изхвърлих, което е поредното доказателство, че са ми били излишни. Смятам че мога още доста да редуцирам дрехите и обувките си и продължавам редовно да го правя. Не съм спряла тотално купуването на нови дрехи, но го правя много внимателно и вече купувам дрехи само и единствено ако наистина съм впечатлена от качеството, начина по който ми стои и ако още в магазина знам с кои други дрехи ще я съчетая. Искам да си взема още 2-3 летни блузки, както и чифт дънки, но от месеци обикалям  още не съм намерила нещо, което да отговаря на всички изброени критерии едновременно. Предпочитам месеци наред да спестявам и да си взема една дреха, което да е перфектна, отколкото 15, които са просто ОК.

Защо ни занимаваш с тези глупости - все пак това е козметичен блог, а не вестник "Лична драма". 

Така е - това е козметичен блог и се старая да не отмествам фокуса от отзивите за козметични продукти, но това е и моето лично виртуално местенце и ми се иска тук да мога да споделям нещата, които са важни за мен, а и смятам че този пост може да помогне на доста хора, които може би се чувстват като мен и не знаят накъде да тръгнат. 

Минимализмът реши ли ти проблемите?

Не разбира се, но ми даде воля, концентрация и свободно време да ги обмисля внимателно, да почна да отделям повече време за себе си и за хората които обичам. Живота ми стана по-балансиран и здравословните ми проблеми свързани с нервите изчезнаха. 

Сектантка ли си?

Не, не съм религиозна под никаква форма. Минималистите не са изперкали сектанти, а хора, които имат малко по-различан лайфстайл, който е леко странен за повечето хора, за които в днешно време материалните придобивки са символ на щастие и успешен живот.


5 коментара:

  1. Eli Doinoff каза...

    Хах, на места много точно си описала Плюшкин на Гогол :) Доста неприятна черта е плюшкиновщината, и определено си заслужава човек да се отървава буквално от нещата, които не му трябват. Аз обичам да ги подарявам и не минава много време без да направя някоя чистка. Действа разтоварващо, а и радваш хората около себе си с неща, които може да са им по-полезни отколкото на теб :)

  2. Le Soleil каза...

    Браво, че си намерила своя начин да се чувстваш добре!
    Разбирам те, не съм минималист, но не трупам, много рядко правя импулсивни покупки, не държа в близост хора които не харесвам и много обичам да изхвърлям :)

  3. Пух каза...

    Много ми хареса този пост, радвам се, че си намерила начин да разтовариш ума и живота си от ненужното. Да си призная, и мен вдъхнови - по принцип не съм от трупащите, дори с козметиката спазвам някои правила и удържам фронта, но отдавна ми тежаха разни неща и от няколко дни едно по едно ги разчиствам. Едва ли ще възприема тотално минималистичен подход към света, но изхвърлянето на няколко плика стари дрехи и намаляването наполовина на "приятелите" ми във фейсбук ми подействаха истински разтоварващо, а вече имам идеи кои ще са следващите неща, с които ще се разделя с усмивка. Благодаря ти и ти желая да се чустваш все по-добре и уверена в пътя, който си избрала! :)

  4. Вещеричка каза...

    Хубав и смислен пост, надявам се, че това е началото на една дълга промяна за теб. А празните места запълни с цветя и животно. Ще видиш колко по-хубаво ще е.

  5. Love A. каза...

    Здравей! :) Много хубава статия:)
    И мен ме привлича минимализма като философия, но постоянно изпадам в крайности - трупане и пазане за всеки случай и после нищо - отказ от социални контакти, вещи, чувства. Нормално е да те изморяват хората - колкото ни зареждат, толкова и ни изпиват силите смислените* контакти. Често се случва да се наслаждаваш супер много на нови запознанства и поддържане на стари приятелства и в един момент да си изгубена - влагаш енергия, време и усилия в тези хора и ти трябва време да презаредиш батериите и да се оттеглиш. Трябва да имаш достатъчно време само за себе си, което не е егоизъм, а самосъхранение. Малко започнах да философствам, но само последно да добавя: когато познаваме някой от мнооого дълго време, сякаш цяла вечност е нормално да започнем да им се дразним супер много. Понякога забравяме* защо се обичаме, защо сме приятели и как изобщо още поддържаме връзка. Затова е много важно да си го напомняме. Някъде дълбоко в себе си знаеш, че близките ти приятели те ценят, но ако не го показват и не те разбират напоследък си на път да се откажеш от тях...и изведнъж отново те изненадват, и се влюбваш, виждайки ги сякаш за първи път и с нови очи. Та накратко: всичко е усилия и поддръжка, естествената красота е безспирен и търпелив стремеж към съвършенство, не даденост.
    извинявай за дългото отклонение.

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...